Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Top posting users this month


I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Предишната тема Следващата тема Go down

I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by Herondale on Сря Авг 30, 2017 10:07 pm

Устните му бяха стиснати, образувайки равна черта, ръцете му скръстени пред гърдите изразяваха явното му недоволство от случващото се. Беше му писнало да се разправя всеки път с Илая и глупавите му приятелчета, които минаваха като ураган през студиото, взимаха пари, които не са изкарали и после никога не ги връщаха.
-Съветвам те да излезеш по-бързо сам, защото в противен случай обувката ми ще е завряна в задника ти, Илая! - Джейс нямаше намерение да си губи повече времето с тях, още когато се раздели с Таяна й бе казал, че брат й няма повече място в това студио, но кой ли се разбираше от дума. Обикновено се опитваше да таи гнева си, защото в малкото пъти, в които го бе изпускал нещата не свършваха особено добре за тези около него.
-Какво ще ми направиш, русокоско? - Илая се изсмя, мина покрай стената и скъса няколко рисунки на бъдещи татуировки. Действие, което направо подлуди Джейс. Беше му писнало, определено идиота бе преминал всякакви граници с последните си действия и Джейс не смяташе повече да го търпи и секунда, той сграбчи младежа за яката и едната ръка и го изрита по най-бързия начин навън, чувайки само тупването от тялото му на паважа. Прибирайки се отново в студиото мина покрай стената, докосвайки парчетата останали скици, които представляваха странни знаци, изрисувани в различни форми, сякаш символите имаха значение, но Джейс не знаеше какво е то. Постоянно имаше чувството, че нещо му убягва, нещо не си бе на мястото, но не можеше да разбере какво. Харесваше му да татуира, дори не знаеше от кога и защо го правеше, но имаше нещо в изрисуването на кожата с иглата, което го успокояваше, караше го да се чувства някак различно. Вече бе късно, едва ли някой щеше да посети студиото за това Джейс се приготви за затваряне, но тъкмо когато щеше да загаси осветлението някой нахлу със забързана крачка , тресна вратата и се подпря на нея задъхано.

-Мога ли да Ви помогна? -Джейс се обърна към непознатата, червената й коса бе разпиляна навсякъде по лицето й, слабата й фигура се губеше в черните кожени дрехи, които бе облякла, а цвета на очите й контрастираше с този на косата й. Имаше нещо в това момиче, сякаш я бе срещал някъде, но нямаше представа къде. Все пак прекалено много клиенти минаваха през студиото, за това този факт не му се стори никак странен.
avatar
Herondale
Herondale Family
Herondale Family

Брой мнения : 12
Join date : 30.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by -c.fairchild on Сря Авг 30, 2017 11:51 pm

Чудесно просто идеално, отново едно и също нещо се случваше, за милионен път. Тъкмо си мислеше, че се бе отървала от онези смешни ловци, но в последният момент разбра, че не беше така.
Не й се вярваше, че ще го каже, но от части Джонатан й бе подсказал къде може да намери Джейс. Все си мислеше, че я бе лъгал, но тази вечер бе разбрала, че не е. Не искаше да го притеснява, явно вече имаше коренно различен живот.. живот без нея и без това, за което даваше живота си. Само при тази мисъл настръхваше. Но нямаше избор. Колкото и да не й се искаше да му се меси се случи точно това...

Нямаше накъде, тъкмо се бе измъкнала завивайки зад ъгъла, когато се появиха и хората на Валантайн, Клари връхлетя в студиото затръшвайки вратата зад себе си. Бе се задъхала, но в мига, в който чу гласът му, сякаш забрави за всичко останало. Господи колко й бе липсвал този глас и удоволствието, което й носеше когато го чуеше. Преглътна мъчително и прехапа устните си. Защо ли се чувстваше сякаш се връщаше назад във времето където тя бе на негово място. Изобщо не знаеше как щеше да се получат нещата. Веднъж намерила го нямаше как да си тръгне толкова лесно. А със сигурност не намираше думи как да подходи с това да  му върне спомените. Не можеше да разчита на Магнус.. нито на Алек, и двамата бяха предпочели Валантайн..

Изведнъж се усети, че най -вероятно изглеждаше странно докато го зяпаше сякаш света се бе стоварил отгоре й.
-Джейс.. аз.. - именно за това ви говорех, госпожица  Клари не знаеше изобщо как да подходи. Дали изобщо, знаеше името си? Преглътна отново. - Аз просто.. - опита се да започне отново, защо винаги се получаваше така губеше ума и дума покрай този човек.. преглътна отново и тога й дойде. Как да отклони темите. - Много интересни скици. Откъде си ги видял? - попита го отклонявайки вниманието му от думите си. Приближи се напред, но вече не бе толкова плаха. И взе един от листовете. В глата й се появиха спомени от онзи ден, когато той самия разглеждаше нейните.



Like the sun that saves the night
Bursting through a darkened sky                
                  soldiers of the light
avatar
-c.fairchild
Fairchild Family
Fairchild Family

Брой мнения : 78
Join date : 29.08.2017

Вижте профила на потребителя http://lost-in-the-shadows.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by Herondale on Чет Авг 31, 2017 12:07 am

Джейс не остана изненадан, че момичето знаеше името му, не се замисли дори за това все пак повечето хора, които посещаваха студиото му бяха насочени към него от свои приятели. Това, което обаче му направи впечатление бе държанието й.Определено имаше нещо странно в начина по който нахлу в магазина и по-който започна разговора, сякаш искаше да каже или попита нещо, но си нямаше и на идея как да го направи.
Погледът му се отклони към разкъсаните скици, повечето от тях бяха останали здрави в предвид огромния им брой. Всички бяха различни и уникални по свой собствен начин, но Джейс не знаеше какво го кара да ги рисува, нито какво значат те. Няколко пъти се бе опитвал да ги провери в интернет, но там не откри никаква информация. Рисунките бяха и част от странните сънища, които винаги бе имал. Не знаеше кога и какво бе причината те да започнат, но се появяваха в съзнанието му все по-често, сякаш се опитваха да му кажат нещо, но той не разбираше какво е то.

-Никъде...имам голямо въображение. -Щеше да прозвучи налудничаво ако й кажеше, че ги сънува, пък и той твърдо вярваше, че те се появяват в сънищата му точно поради прекалено развинтеното въображение, което имаше.

-Всъщност, с какво мога да Ви помогна? - Въпреки, че се бе приготвил да затвори студиото Джейс не бързаше за никъде, нито за студения тесен апартамент, нито за замразената вечеря, която щеше да пъхне в микровълновата набързо, ето защо реши да разбере с какво може да е полезен. Пък и не можеше да отрече, че имаше нещо у нея, което му изглеждаше толкова необикновено и познато, че искаше да разбере повече за червенокосото момиче със зелените очи.
avatar
Herondale
Herondale Family
Herondale Family

Брой мнения : 12
Join date : 30.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by -c.fairchild on Чет Авг 31, 2017 12:57 am

О, определено имаше голямо въображение, само дето не бе в правия път. Спомни си своите собствени същина и начина, по който той самия разговаряше с нея тогава. Реши, че ако подходи по същия начин може би всичко щеше да мине гладко? Въпреки, че също така си спомни и своята собствена реакция тогава.
Дали щеше да й повярва? Едва ли нямаше начин да й повярва. Но пък можеше постепенно да опита да го стори.

-Въображение казваш... - подсмихна се напълно игнорирайки въпроса му, трябваше да направи нещо, но какво, от къде да започне. Гледаше листа в ръката си, когато реши, че да започне като му отговори щеше да е най - добрия вариант.
- В същност да, можеш да ми помогнеш. - той й говореше на вие, а тя на ти. Добро начало Клери...

- Имаш богато въображение, Джейс. Кажи ми, а имаш ли сънища относно тези рисунки? - чудесен въпрос, само дето тогава той не я бе питал това , а самата тя му бе казала. А докато го чакаше да отговори, погледа й се бе преместил от листа с руните върху очите му, тези така странни очи, който толкова много я привличаха.

Клери се приближи към него и леко се усмихна. Преди да започне отново с следващия си въпрос. - А случайно да се опита да разбереш какво значат тези символи? - разбира се, че се бе опитал. Винаги искаше да знае всичко, което му се случеше, поне това сигурно не се бе променило в него. Но бе и сигурна, че не бе и открил нищо, нямаше къде да го открие освен, ако някой от тях не му кажеше какво е това. Но бяха останали малко, който помнеха или които все още искаха да помогнат на прокълнатите. Не искаше да се подмести, но близостта му така я караше да се замисля и съзнанието й да се отклонява от целата й в момента.



Like the sun that saves the night
Bursting through a darkened sky                
                  soldiers of the light
avatar
-c.fairchild
Fairchild Family
Fairchild Family

Брой мнения : 78
Join date : 29.08.2017

Вижте профила на потребителя http://lost-in-the-shadows.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by Herondale on Чет Авг 31, 2017 10:23 am

Джейс бе прав имаше нещо подозрително у нея и въпросите й започваха да не му харесват. От къде знаеше за сънищата? Той не бе казвал на абсолютно никой за тях, дали онзи глупак Илая не бе пратил това момиче, за да си играе с ума му? Инстинктите му се задействаха по-бързо от обикновено и той се отдалечи подпирайки се на близката стена.

-Не знам за какво говорите! -Продължаваше да се обръща към нея с Вие, защото това проявяваше в случая не само учтивост, но и желанието да се дистанцира и да не фамилиарничи.

-Това са просто драсканици, които клиентите ми изглежда харесват. -Спомените му бяха толкова силно подтиснати, че ако сънищата не бяха започнали изобщо нямаше да се усъмни в истинността на ежедневието си.

-Знаете ли, вече е късно и студиото затваря, ще Ви помоля да си вървите! - Джейс се изправи и отиде до работното си място, за да вземе ключовете от мотора си. Той бе единственото нещо, което притежаваше, като изключим студиото. Харесваше му прилива на адреналин, който му доставяше скоростта. Сякаш го караше да се почувства наистина жив, да си на ръба, но да не падаш, начина, по който возилото плавно се промъкваше дори на най-непроходимите места бе като орел на земята, стрелнах се да хване жертвата си. Погледът му отново се обърна към червенокосото момиче, но нещо му подсказа, че няма да си тръгне толкова скоро от тук. Какво искаше от него ? Дали случайно не се бе изпуснал пред нея докато я е татуирал в миналото, за сънищата? Имаше нещо наистина гнило в тази история, но на Джейс му се искаше точно сега просто да го подмине.
avatar
Herondale
Herondale Family
Herondale Family

Брой мнения : 12
Join date : 30.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by -c.fairchild on Чет Авг 31, 2017 11:56 am

Клери извъртя очи. Не си мислеше, че щеше да е толкова трудно, но явно това си беше целта на цялата тая работа. Само не разбираше защо точно тя трябваше да се опита да му върне спомените, само това не бе правила.
Отдъхна си за секунда докато го наблюдаваше, дали бе възможно да си спомни някога коя точно бе тя, какво имаха, дали някога дори и да си спомнеше чувствата му към нея все още щяха да са живи.. дори при мисълта, че той нямаше да я помни нещо в нея се надигаше и й идваше просто да се откаже, защото не знаеше какви ще са последствията. Но не можеше, той бе един от най - добрите Ловци на сенки, което значеше, че трябваше да го накара да си спомни.

-Напротив, знаеш за какво говоря. За сънищата където си видял тези рисунки, аз също съм минала по този път. - ето каза го, нещо в нея се почувства наистина странно май наистина бе забравила какво беше да бъде в това положение. Но сега като го виждаше как го го отричаше, знаеше че и тя бе реагирала по същия начин, дори бе избягала, не бе сигурна дали и той щеше да постъпи така. Не можеше да бъде сигурна, защо, но знаеше, че нямаше да го направи. Защото пред него не седеше демон който искаше да го убие или нарани.

Клери отново се приближи до него като в същото време посегна с едната си към задния си джоб и хвана края на стилето си изваждайки го, докато се приближаваше към него започна да навива ръкава на якето си оголвайки кожата си.
Докосна предмета до кожата си съвсем ефирно, а по нея се разкриха руните, които се таяха отдолу.
- И съм сигурна, че ще се учудиш колко много знам аз за тях и за теб. - чудесно Клери... това ли бе най - доброто, което можеше да му кажеш точно в този момент. Очите й се отклониха от плътта й се насочиха към него очаквайки реакцията му



Like the sun that saves the night
Bursting through a darkened sky                
                  soldiers of the light
avatar
-c.fairchild
Fairchild Family
Fairchild Family

Брой мнения : 78
Join date : 29.08.2017

Вижте профила на потребителя http://lost-in-the-shadows.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by Herondale on Чет Авг 31, 2017 12:29 pm

Джейс наблюдаваше движенията на момичето, нещо, което притежаваше от както се помнеше бе способността да проследи всяко трепване, всяко движение сякаш се забавяше пред него, случваше се понякога, когато изпадаше в подобно положение на недоумение. Последния път когато се случи разби челюстта на Илай още преди самият той да е посегнал към него, сякаш можеше да прецени случващото се и да го парира, но никога не обръщаше внимание на всички тези странности около него, просто ги приемаше за част от себе си, беше си такъв.
Виждайки знаците, които се разкриха по ръцете й на лицето му се изписа изненада. Ако не бе начина, по който ги накара да се появят би казал, че са просто обикновени татуси, но те не можеха да изчезват и да се показват - те си седяха там, където бяха татуирани, за разлика от тези. Ръката му се плъзна по нейната, докосвайки завъртулките по кожата й с палец. По дяволите какво значеше всичко?! Имаше чувството, че трябва да знае нещо за тях, трябва да са му познати от другаде освен от сънищата, но не знаеше. Имаше онова чувство, когато искаш да се сетиш за някоя дума, на езика ти е, почти чуваш звученето й в ушите си, направо дори я вкусваш и въпреки това буквите просто не се подреждат, толкова са разбъркани, че не знаеш мястото им и думата се губи в пространството. По същия начин се губеха спомените му, някъде зад стена от фалшиви, които от скоро дори не му изглеждаха сякаш наистина са се случили. Знаеше, че не принадлежи тук, колкото и да харесваше студиото винаги бе имал онова чувство, че е на гости. Бе сменил няколко града докато се озове в Ню Йорк и бе продал всичко, което имаше, за да купи студиото. Спомените за щастливо детство във Флорида бяха толкова далечни и точно толкова изкуствени и изкривени. Погледът му се върна върху изумрудено зелените й очи, задържайки се там за миг, сякаш търсеше нещо отдавна изгубено.

-От къде знаеш за знаците? Коя си ти? - Вече нямаше място за учтивост, тя бе изместена от желанието за отговори и знания. Ключовете за мотора се изплъзнаха от ръката му, падайки обратно на бюрото. От устните му се отдели въздишка, а ръката му премина през русолявите кичури коса , които в края на деня бяха изгубили формата на прическа, разпилени в различни посоки. Щеше да я изслуша, трябваше да чуе нейната версия, дори това да бе някаква побъркана шега. Не знаеше дали може да й се довери, той никога не се доверяваше, не му се бе й налагало да го прави, защото отлично се справяше и сам. След време когато осъзнаеше защо всички момичета, с които бе излизал до сега имаха червена коса и зелени очи, сигурно щеше да се изсмее сам на себе си и поредния номер, който му бе скроил Валънтайн.
avatar
Herondale
Herondale Family
Herondale Family

Брой мнения : 12
Join date : 30.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by -c.fairchild on Чет Авг 31, 2017 1:42 pm

Е това беше. Сега Клариса напълно загуби всякакви ума и дума, а не трябваше ли да бъде той, който да не знаеше какво да каже.. Да амма не в мига, в който ръката му мина по руните тялото й настръхна, а в главата й се завъртяха спомени.. Спомени, който толкова често си припомняше само и само да не губи надежда, че ще го открие, ще го има отново. Но едва ли това щеше да се случи .... Клери притвори очи и си пое дълбоко въздух подготвяйки се, за смеха му. Бе сигурна, че щеше да й се изсмее в лицето когато свършеше с обясненията си.

- Аз съм Клери и съм твоята.... половинка - да много умно Клери, последното му го спести, нямаше да го каже. - Искам да кажа, твоя приятелка. - ЛЪЖА, ах каква тлъста лъжа, Клариса Фейрчайлд... добре от къде трябваше да започне. От самото начало? Да така щеше да е най - добре защото щеше да разбере всичко по - лесно? Едва ли щеше да бъде лесно.

-Добре, преди време ти ме въведе в света на сенките, защото аз самата бях на твоето място, но сега нещата малко по - различен начин. - нова глътка въздух бе поета, а тя се чудеше защо й бе толкова трудно. - Ти си ловец на сенки, беше ловец на сенки, един от най - добрите, Джейс. Ти ме научи на всичко, което знам за този свят, защото майка ми бе скрила спомените ми. Но сега всичко е различно по- голямата част от ловците са в твоето състояние, а тези които не се присъединиха към Валантайн.. не че това ти говори нещо.. - Клариса изпадаше в много подробности и май трябваше да се спре за секунда, едва ли можеше да приеме всичко това на веднъж.

- Тези символи, това са руни, използваме ги за различни неща, за да увеличим силите си, за да се скрием от хората, за да се възстановим... да си ловец на сенки, значи да се бориш със същества, които всички мислят, че съществуват само в легендите, но те са истински, демони, вампири, фей, дори и русалки ако щеш. - всичко бе изговорено толкова бързо, че дори самата тя не си вярваше в момента, да наистина звучеше като невярващо, но ето, че сега тя щеше да понесе последствията от деянията на Валантайн.

- Във вените ти тече ангелска кръв, Джейс, това значи да си нефилим, а ти си нещо много повече от всеки друг ловец. - щеше да му спести останалото, за сега. Можеше ли да добави още нещо, което да го шокира, нямаше. Щеше да види първо тази реакция преди всичко останало



Like the sun that saves the night
Bursting through a darkened sky                
                  soldiers of the light
avatar
-c.fairchild
Fairchild Family
Fairchild Family

Брой мнения : 78
Join date : 29.08.2017

Вижте профила на потребителя http://lost-in-the-shadows.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by Herondale on Чет Авг 31, 2017 1:57 pm

Джейс отвори уста, за да я опровергае относно твърдението, че е негова приятелка. Все пак бе напълно убеден, че никога до сега не бе срещал това момиче. Но преди да е казал и дума тя продължи да говори, треперенето в гласа й и начина, по който търсеше думите, с които да изрече мислите си му подсказаха, че ако е прекъсне само ще я притесни още повече, за това реши да я изслуша, колкото и абсурдно да звучеше всичко това. Първото, което му дойде на ум е, че момичето е употребило поредния наркотик и навярно си няма и представа какви ги бъбри в момента. Единствено това с руните хич не му се връзваше в теорията за наркотика. Тогава може би той бе дрогираният? Да, точно така, навярно онзи негодник бе сипал нещо в кафето му и всичко това бе поредната халюцинация, провокирана от развинтеното му въображение и обсебването му около сънищата напоследък. Само затвори очи, а след това ги отвори бавно и бам момичето вече няма да съществува. Хайде, Джейс, знаеш, че някой си играе с главата ти! Но трябваше да си признае беше толкова истинско, можеше да усети топлотата на кожата й, миризмата на лавандула, която се носеше около нея - леле този наркотик определено беше добра работа! Но Джейс трябваше да се стегне, да се прибере, да преспи и на сутринта никакви червенокоси момичета нямаше да му се привиждат, а на следващия ден хубаво щеше да срита задника на Илай.

-Благодаря за разяснението! -Ръцете му се озоваха върху нейните, хващайки ги нежно над лактите, за да я отмести леко в страни от пътя си.

-Наистина оценявам загрижеността. -Тя определено остана повече от изненадана от действията му, вероятно очакваше различна реакция.

-Аз смятам да се прибера..за да обмисля случилото се, не друго. -Ръцете му се отскубнаха плавно от нейните. Леле, как можеше да е толкова истинска? И красива? Явно мозъкът му и наркотика се бяха постарали доста заедно, че да създадат подобна халюцинация.


-Ти..можеш да останеш тук или да си тръгнеш, както прецениш. -Така или иначе какво значение щеше да има щом реално не съществува. Дори да решеше да дойде с него щеше да е напълно окей и без това скоро щеше да се изпари, колко жалко наистина определено беше красива и необикновена, но това само можеше да потвърди предположенията му.
Думите й първоначално преминаха през главата му без да оставят никакви следи, просто защото той бе убеден, че тя не е истинска. Въпреки това нямаше как да не забележи колко познато му бе и името й , нефилим - сякаш бе чувал това някъде също, но най-вероятно просто защото е плод на откаченото му въображение, нали така?!
avatar
Herondale
Herondale Family
Herondale Family

Брой мнения : 12
Join date : 30.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by -c.fairchild on Чет Авг 31, 2017 2:36 pm

Естествено, че нямаше да й повярва. Бе повече от сигурна, но не знаеше какво да направи, как трябваше да му докаже, че говори истината. И тогава й хрумна единственият начин да му докаже, че бе права. Клери присви очите си срещу него и ги извъртя. Кой знаеше какво му се въртеше в момента в главата, а така силно искаше да разбере и да му докаже, че това, което си мислеше бяха глупости.

Искаше Джейс обратно и нищо нямаше да я спре да си го получи... това бе колкото и егоистично толкова и някак правилно, дали той би направил същото за нея? Дали щеше да се бори докрай за тях, заз да си спомни какво бе всичко между тях преди? Дали щеше да си спомни, че я обичаше, в името на Ангеле всичко това вече бе прекалено, а Валантайн този път щеше да плати накрая с живота си за всичко, което й бе отнел и причинил.

- А също така, забрави да ти кажа, че ако тези руни биват татуирани на обикновен човек, той или ще умре или най - вероятно ще се побърка. - Клери бе много по - бърза, за това преди да е успял дори да се усети, тя вече държеше стилето си в ръка , а другата й ръка бе хванала неговата. А след секунди вече рисуваше руната на кожата му.

- Само нефилим може да използва тези символи и ако ти не си такъв ще умреш или ще полудееш. Ето ти доказателство. - Клери пусна ръката му колкото и да не й се искаше, искаше да го задържи, колкото се може повече, имаше нужда да го усеща около себе си. Присъствието му, това което й носеше то, толкова много й бе липсвало, че сега сякаш не можеше да се откаже от това да го има отново близко до себе си, просто имаше чувството, че ако си тръгнеше щеше да го изгуби отново. За пореден път.

Друго, което я мъчеше, как трябваше да му съобщи, че вече веднъж бе умрял? Че ако тя не бе избрала него сега той нямаше да е дори тук.. тя го бе направила само защото не искаше нищо повече в живота си освен Джейс и сега нямаше да го пусне да си отиде отново.



Like the sun that saves the night
Bursting through a darkened sky                
                  soldiers of the light
avatar
-c.fairchild
Fairchild Family
Fairchild Family

Брой мнения : 78
Join date : 29.08.2017

Вижте профила на потребителя http://lost-in-the-shadows.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by Herondale on Чет Авг 31, 2017 4:50 pm

Не очакваше подобно действие от нейна страна и въпреки инстинкта си за самосъхранение - не успя да парира хода й. Определено бе по-бърза от него, а и все още не разбираше как може да усеща една халюцинация толкова реална, сякаш бе от плът и кръв.
-Какво..?-дори не бе успял да изрече напълно думите си, когато стилито зашари по кожата му, изписвайки един от символите, който самият той рисуваше. Усещането, което премина по него обаче не бе като това от иглата на машинката за татуси - да, имаше болка, но самата болка бе много по-различна. Пък и обикновена машинка не би могла да свърши подобни нещо в никакъв случай. Черният знак, който се появи на ръката му започна да сияе в златисто, а Джейс за пореден път не можеше да повярва на очите си. Дали не сънуваше отново? Може би целият този ден бе сън и за това всичко бе толкова реалистично. След няколко часа или дори минути щеше да се събуди и да разбере, че всичко си е на мястото. По дяволите дано станеше така!
Но нещо му подсказваше, че дори не само да се щипеше, но и да си удари шамар - това нямаше да се окаже сън, от който той да се събуди.

-Как го направи? -Изобщо не се бе замислил над думите с умирането и побъркването, бе сигурен, че нито едно от двете няма да се случи, независимо, че не знаеше защо е толкова сигурен.

-Нефилими, Валънтайн, магьосници и Ангели, какви са тези глупости? -Вече започваше да се ядосва, имаше чувството, че тя го разиграваше, подиграваше му се , използвайки неговото повредено съзнание и навярно й бе доста забавно. -Те съществуват само във филмите и са плод не на нещо друго, а на усилена режисьорска работа..-Не, отказваше да проумее всичко това, може би защото и не можеше да се довери на никого, освен на себе си.

-Спри да си играеш с мен! -Гневът му криеше и капка отчаяние, предизвикано точно от всички чувства, които изникваше, но не можеше да си обясни. Сънищата, по-скоро кошмарите, които винаги го бяха преследвали, чувството, че не принадлежи никъде, дори в собствения си дом. Винаги бе усещал, че нещо от него липсваше, сякаш някой си бе взел парче от личността му, едно изключително важно и голямо парче, без което сякаш оставаше половин личност. Бе правил какво ли не, за да открие нещо, в което е добър, наистина добър, защото дълбоко в себе си знаеше, че има такова. Усещаше, че има поприще и се бе навличал достатъчно неприятности в търсенето му, но то си оставаше неизвестно за него.

-Защо да ти вярвам? -Думите му сякаш предизвикаха някакво удивление у нея. Едва ли очакваше да се налага да отговаря и на този въпрос или смяташе, че никога няма да чуе подобно нещо точно от неговите уста?

-Как да си сигурен, че говориш истината? -Не можеше да следва шестото си чувство, не и за нещо подобно, трябваха му солидни доказателства, които да го убедят напълно в тази небивала история.
avatar
Herondale
Herondale Family
Herondale Family

Брой мнения : 12
Join date : 30.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by -c.fairchild on Чет Авг 31, 2017 7:18 pm

Ето... точно това и очакваше тъпото отричане, тя беше абсолютно същата, въпреки, че тогава с очите си бе видяла демон.. но някак си вътрешно сякаш очакваше точно такава реакция от него. А така силно искаше той да й вярва, да й се довери. Вече наистина не знаеше какво повече можеше да му каже защото самата тя започваше да се лута в мислите си.. объркваше се до толкова, че ако не си го искаше обратно толкова силно до сега да се бе отказала от цялото това начинание, само че едно бе научила със сигурност от него, че не можеш да се откажеш толкова лесно...

Една логична прични, само една..
-Защото ме обичаш... - думите бяха излезнали от между устните й още преди да се усети, не можеше да повярва, че бе казала това.. Каква глупачка.. сега със сигурност вече щеше да е сметне за луда, но нямаше как да върне думите си назад.. Какво можеше да направи в този случай? - Искам да кажа, защото ме обичаше.. - следващата простотия, която се изплъзна от устните й. Добре нещата наистина ставаха все по - странни.. а със сигурност тя сама объркваше себе си в момента.

- И не не си играя с теб, всичко което ти казах е абсолютната истина, Джейс.. никога не съм те лъгала и никога няма да го направя. - заяви му тя, боже за мига дори се замисли за Джонатан дали той се чувстваше така когато не му вярваха? Вероятно, какво още можеше да направи? Какво? Хайде Клеари мисли... но мозъка й като чели просто не искаше да заработи в момента, явно бе, че трябваше да направи нещо, но какво...кой можеше да го обеди, че всичко това не бе лъжа, може би ако видеше с очите си?

Може би ако го заведеше при Люк? Да точно това трябваше да направи или да го вкара в някой вампирски бар? Не, нямаше как да види нищо там в момента.

- Опитай се да ми се довериш и ела с мен, ще ти докажа, че не те лъжа.



Like the sun that saves the night
Bursting through a darkened sky                
                  soldiers of the light
avatar
-c.fairchild
Fairchild Family
Fairchild Family

Брой мнения : 78
Join date : 29.08.2017

Вижте профила на потребителя http://lost-in-the-shadows.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by Herondale on Чет Авг 31, 2017 8:15 pm

Това наистина му дойде като поредния гръм от ясно небе, всъщност той дори вече трябваше да е разбрал, че небето над него е всичко друго, но не и ясно.
И все пак думите й му звучаха напълно логично, поне тези, от всички, които бе успяла да изговори до сега. Защо да не я обичаше? Все пак изглеждаше перфектна, косата й се спускаше като водопад от къдрици, очите й искряха по начин, който подсказваше, че може да запали пожари, а ти с радост би изгорял в един от тях. Какво имаше да не й обичаш наистина? И все пак той не го помнеше, не знаеше какво бяха преживели, нито как бяха стигнали до положението, в което се намираха в момента. Не знаеше какво е любов , до сега не бе изпитвал подобно чувство, не го изпитваше и сега, не можеше да го определи или различи, бе му толкова чуждо, че се опасяваше , че дори когато го изпита няма да го разпознае.

-Съжалявам..-това бе първото, което му дойде на ум. Виждаше го в очите й, може би не бе сигурен за нищо останало, но това можеше да види и не му бе нужно никакво друго доказателство. Можеше да разчете и болката, която се разпростираше в тях поради факта, че не можеше да й върне думите обратно, не можеше да я успокои, да каже, че я помни и всичко може да е като по старому. Реши да й се довери, така или иначе знаеше, че няма нищо за губене. Пък и не можеше да спре да си мисли, че може би има истина в думите й, сякаш нещо вътре в него се опитваше да му отвори очите, но и нещо му пречеше. Имаше хвърлена огромна завеса или по-скоро пелена над него, която не можеше да отметне, а знаеше, че точно там се крие нещо важно и вярно. Ключът към всичко, което някога е искал да разбере, дори да не знае какво точно е то.

-Добре..-Погледът му се върна нейния, определено имаше влияние над него, което го караше да мисли все повече и повече, че всичко това не е съвсем толкова абсурдно, колкото звучи. Сякаш идеално подредения пъзел в съзнанието му до сега започва да се върти, размества и да създава нова картина, но той не можеше да я види - не още. А толкова му се искаше да я зарадва, не я познаваше, дори не знаеше името й, но у него се пораждаше желанието да я успокои, че всичко ще е наред и ще си спомни. Инстинктивно погали лицето й с опакото на ръката си, едва я докосна, може би се надяваше, че това ще му се стори познато и ще започне да проумява безумицата, в която се намираше , но уви - нямаше и следа от нещо по различно от досегашния му живот. Ръката му се върне отново до тялото му, а след това сграбчи ключовете за мотора.

-Ще дойда с теб. -Каза, стискайки метала още по-силно в юмрука си, за да усети хладината им, надявайки се това да отрезви преценката му. -Мотора ми е отвън. -Не знаеше какво друго да каже, за това облече набързо коженото си яке, изгаси осветлението и двамата се озоваха пред студиото. Видя как безпокойствието й се засили щом се озоваха навън, но за това щеше да я попита по-късно, явно имаше много неща, които Клери трябваше да му каже, независимо дали това му харесваше или не.
avatar
Herondale
Herondale Family
Herondale Family

Брой мнения : 12
Join date : 30.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by -c.fairchild on Чет Авг 31, 2017 8:43 pm

Очудващо дори и да не я помнеше докосването му някак си я накара да се почувства по - добре. Искаше й още малко от това докосване, но знаеше, че нямаше право да иска това. За това и се възпря на порива да направи нещо за което можеше и да съжалява накрая.

- Чудесно. - отвърна му тя, опитвайки се да запази напълно спокойствието си и когато излезнаха отвън притеснението отново я заля, знаеше какво я дебнеше и това определено не й харесваше. Не знаеше къде щеше да свърши всичко това, но със сигурност искаше да продължи напред до самия край. А колко й се искаше просто да щракнеше с пръсти и всичко да бъде както преди. Без Валантайн, без никой и нищо само тя и той. И това беше. Но за съжаление всичко в живота й бе толкова сбъркано.

-Не.. морота може да си го оставиш тук, няма време за това. - заяви му като извади стилето си отново и нарисува руната във въздуха и просто я запрати напред с ръката си, а пред тях заблестя ярко златист портал. - Е каза, че ми се доверяваш, а сега повече от всякога трябва да го направиш. - това не звучеше никак окуражително, но какво друго можеше да му каже в този момент? Всичко ще бъде наред? Да дори самата тя не можеше да бъде сигурна, че всичко щеше да бъде наред. Само знаеше, че имаше нужда от помощта на Люк в момента, а знаеше къде да го открие. Ръката й хвана неговата и преди да е успях да й отвърне или каже каквото и да е било, преди дори да си го е помислил нещо, тя просто го издърпа в портала, докато през цялото време мислеше единствено и само за местоположението на Люк.

И успя.. Като даже не й се вярваше, но бяха успяли, добре че не го бе пратила в някое забвение, защото тогава нямаше да приключи никак добре. А и едва ли някога щеше да й се довери отново.

- Сега моля те, само единствено не прави глупости, защото тук не са ти особено големи почитатели. - искаше да му даде малко време преди да продължат към ресторанта.



Like the sun that saves the night
Bursting through a darkened sky                
                  soldiers of the light
avatar
-c.fairchild
Fairchild Family
Fairchild Family

Брой мнения : 78
Join date : 29.08.2017

Вижте профила на потребителя http://lost-in-the-shadows.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by Herondale on Чет Авг 31, 2017 9:26 pm

[/center]Какви ги вършиш Джейс?! Сигурно си си изгубил ума ! Да, това ще да е .. Главата му бръмчеше от подобни мисли, не знаеше коя от тях да последва, нито как да ги подреди или поне заглуши докато осъзнае какво се случваше. Светлината почти не заслепи очите му и той ги присви инстинктивно. Бе толкова ярка, по-ярка от слънцето, по-ярка от всяка друга светлина на света вероятно. След приказките за Ангели и Демони сега имаше и портали - колко интересно! Една част от него си мислеше, че скоро някакви доктори с бели престилки щяха да се появят, за да го затворят там където му е мястото - дали даже тайно не се надяваше на това?
Ръката на Клери, която го сграбчи и въвлече в светлината успя и да го върне към осъзнаването колко реално е всичко. Джейс не я пусна дори след като излязоха от портала - сякаш имаше чувството, че ако я държи - всичко това ще остане истина, докато усеща това, което вижда значи все още има шанс то да е реално. Клери явно нямаше нищо против това, защото самата тя продължи да стиска ръката му и то доста силно, сякаш се опасяваше да не го изпусне по пътя.

-Не се изненадвам! - Можеше да няма спомени, но бе сигурен, че дори в предишния си живот имаше същите проблеми с овладяването на гнева и търпението, само се надяваше да не е ядосвал някои прекалено опасни хора, всъщност просто си го помисли - реално изобщо не му пукаше.

-И кои хора съм имал смелостта да ядосам? - още не бе получил отговор когато друга мисъл се прокрадна в съзнание му - Чакай, те изобщо хора ли са? -Двамата вървяха към някаква сграда, която все още не му говореше абсолютно нищо. Още не бяха влезли в нея, когато ръката му отново улови нейната и я дръпна леко назад, за да се върна на мястото срещу него, жестът му толкова плавен, че тя за малко да се озове в прегръдките му.

-Какво е това място? -Не искаше да влети някъде и да не знае какво да очаква. -Кои са тези..същества, трябва да съм поне подготвен, Клери! -За пръв път изрече името й, то се разля по устните му като глътка скъпо уиски, щипеше толкова, колкото и сладко бе, усещането бе сякаш произнася нещо отдавна забравено, устните му помнеха как да се оформят ,за да го произнесат - бе толкова странно, до сега не бе имал подобно чувство, не можеше да го опише, но определено значеше нещо.[center]
avatar
Herondale
Herondale Family
Herondale Family

Брой мнения : 12
Join date : 30.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by -c.fairchild on Съб Сеп 02, 2017 10:46 am

Не беше сигурна в нищо вече, дори самата тя не беше сигурна какво можеше да се случи тук. Бе дошла с едни намериния, но дали щяха да й се получат изобщо не знаеше, както не знаеше дали Джейс щеше да повярва и на това. Бе видял руните, бе му нарисувала именно такава и той отново не желаеше да повярва, че това е реалност.

Все още стискаше ръката му сякаш не бе готова да изгуби близостта му. Не беше сигурна кога точно щеше да си го върне, а още по- малко бе сигурна, че изобщо щеше да говърне до себе си. Очите й го погледнаха и пусна ръката му преди да пордължи към ресторанта. Когато усети ръката му отново мърху своята, движенията му бяха толкова неочаквани и плавни, че Клери залитна и за малко да се озове в прегръдките му. Не, че щеше да има нещо напротив, но сякаш в момента и се струваше сконфузно. Очитей се вгледаха в устните му, които изговаряха дума след дума. Боже как й се искаши отново да ги вкуси, да усети топлината и мекотата им. Името й изговорено от нго я накара да се върне в реалноста осъзнавайки, че май бе отлетяла в страната на мечтите и надеждите.

-Какво? А, да ами... това е ресторант Джейс не виждаш ли? - попита го тя подсмихвайкисе добре де не бе обикновен ресторант.

- Тук се подвизава глутницата на Люк. - говореще му сякаш той знаеше това. - Хайде ще разбереш всичко. - подкани го да продължат. Погледна го за последно и просто се обърна продължавайки към мястото надяваше се Люк да е там, вълците не обичаха никой от тях, това не се отнасяше само за Клери и Джейс ами като общо не си падаха по нефилими.

Влизайки вътре Клери забеляза втренчените погледи и изомлението при появата им. Чудесно бе сигурна, че нямаха да се разминат без това. Червенокоската потърси с поглед Люк но бе без успех. Явно бе в управлението какъв късмет само. Но видя Мая и реши, че може би тя също щеше да й свърши работа.

- Добре стой тук и не върши нищо глупово, Джейс. - каза му познавайки привичките му и обичането да си навлича проблеми. Приближи се към бара катосе усмихна на Мая.

- Имам нужда от помоща ти. - заяви й без да овърта. А след това й обясни какво точно се изискваше от нея, не че бе сложно но все пак.. - Моля те, Мая! Нямаше да те моля ако Люк бе тук. - очудващо тя се съгласи и ги подкани да я последват. Клери кимна и изчака Джейс за да я последват.



Like the sun that saves the night
Bursting through a darkened sky                
                  soldiers of the light
avatar
-c.fairchild
Fairchild Family
Fairchild Family

Брой мнения : 78
Join date : 29.08.2017

Вижте профила на потребителя http://lost-in-the-shadows.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by Herondale on Съб Сеп 02, 2017 11:17 am

Глутница? Добре, това вече не му звучеше чак толкова откачено, в сравнение с всичките неща, които чу и видя до сега - вече подобни новини му изглеждаха нормални - поне в рамките на лудостта, разбира се.
Ресторантът, в който се озоваха не бе от най-приветливите. Още с влизането си Джейс усети враждебната атмосфера, която витаеше наравно със странните погледи, които всички му хвърляха. Това го наведе на мисълта, че определено са го срещали и преди и едва ли нещата са се стекли спокойно и приятелски.  Ръмжене ли беше това? Добре, какво толкова ли е направил преди?! Докато разглеждаше мястото неусетно изгуби присъствието на Клери, която го осведоми, че ще се върне когато открие търсеното. Не прави глупости? Джейс никога не правеше подобни неща, как смееше да си го помисли дори?! Не, той бе цар в тях и това си качество определено не бе изгубил - само дето изобщо не смяташе действията си за глупави , просто някои хора си го просеха.

-Я кой се върна от мъртвите..-Някакъв мъж се приближи към него с лукава усмивка на уста.

-Не знам за какво говорите. -Още недовършил изречението си получи гърлен смях срещу себе си. -Мисля, че сте се припознал. -Контролираше тона на гласа си, опитвайки се да повтаря на ум думите на Клери  за глупостите .

-Да бе, като, че ли е възможно да те припозная..-той удари ръка с друг мъж около него докато продължаваше да се смее. -Ума ли си изгуби, ловецо? -Ръката му се стрелна напред в опит да бутне рамото на Джейс, но той парира удара му така, че единственото, което вълка чу в отговор бе изпукването на собствената му китка, а след това жалкия му вой от болка.

-Джейс! - Навярно русокоското щеше да продължи ако не бе чул името си, изречено от устните на Клери, обръщайки се за да види сърдито й лице.

-Необходимо ли е да казвам, че не съм виновен аз? -По израза на лицето й разбираше, че го е правил прекалено много пъти в миналото, за да му се върже сега - макар и този път да бе истината. С леко избутване освободи мъжа, който побърза да се разкара от пътя му.

-Какво следва? - попита докато вървеше до Клери и другото непознато момиче, което направи впечатление със странния си белег на врата. Това следи от нокти ли бяха? Толкова големи? Добре сигурно трябваше да внимава повече с тези ъ върколаци? Докато вървяха думите на онзи вълк се прокраднаха в съзнанието му "върна се от мъртвите" .. сигурно бе имал предвид загубата на спомените, нали така? Едва ли имаше друго логично обяснение..логично - можеше ли да използва вече тази дума в предвид всичко наоколо? Май трябваше да преосмисли речника си занапред и да изхвърли думи като логично, нормално и да добави такива като дръж си езика зад зъбите и не чупи ръце наляво и надясно , но знаеше, че това няма да се случи .
avatar
Herondale
Herondale Family
Herondale Family

Брой мнения : 12
Join date : 30.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by -c.fairchild on Нед Сеп 03, 2017 1:58 am

Докато Клери обсъждаше с Мая какво искаше от нея да направи, Джейс разбира се не можа да седи мирен и пет минути, но явно дори и без спомени не се бе променил особено много в това отношение.

Поклащайки глава вървеше до него и Мая, не можеше да повярва, само за няма и две минути го остави сам и отново си навлече проблеми, дори и без да има ясна причина за това.
-Не можеш да седиш далеч от проблемите, нали? Никога не си можел.- недоволно го мъмреше докато излизаха зад заведението, сега вече наистина се надяваше, че щеше да се обеди в истинността на думите й, и да й повярва, че всичко това бе реалност,а не просто някаква шега.

- Ще видиш какво следва. Ще те оставя сам да се насладиш на гледката. - едва ли щеше да бъде толкова за наслаждаване, но все пак. А и едва ли щеше да му се наслади така както може би щеше да се наслади един ловец на това да убие някой демон. Добре, дори не знаеше защо бе протекла тази мисъл в главата й. - Между другото, Джейс престани да си навличаш проблеми, не и докато си в това си състояние. - трябваше да прозвучи като молба, но явно не й се получаваше, защо ли? Просто това му бе редовния номер, а още по - редовно бе да чува как той не е виновен или не е започнал някоя свада...

Излезнаха зад китайския ресторант, като Мая се отдалечи на няколко метра от тях, а Клери се закова на място. Да определено това трябваше да завърши с ефекта, да вярвам, че всичко е възможно и, че това не са само митове и легенди, но все пак винаги имаше едно но, което не се харесваше на никого, точно в този момент и на Клери не й харесваше това "но". Защото дори да й повярваше имаше много път да извървят докато Джейс върнеше спомените си, а всичко това бе толкова объркано, дори не знаеше как трябваше да го подтикне, за да си спомни нещо.

Докато си мислеше за всичко това изобщо не бе усетила кога Мая бе започнала да се трансформира, наистина се молеше това да завърши добре, защото не искаше да знае какви биха били последствията, ако нещо се обърка. Дори не бе усетила кога инстинктивно ръката й се протегна и се преплете с тази на Джейс стискайки я, а след няколко секунди когато това стана просто я отдръпна и си пое глътка въздух, започваше да се държи като малко момиченце, което бе загубило играчката си.. - Съжалявам, не бе нарочно.  - заяви му тя, докато изместваше очите си от него и погледа й отново улови Мая, която вече не бе човек. Бе свършило по - бързо от колкото очакваше, но не бе нещо ново, което не бе виждала.

- Е сега вярваш ли ми, че това не съществува само в приказките, Джейс? - попита го Клери докато все още очите й бяха втренчени във вълка, който се намираше пред тях. Може би щеше да му трябва време, за да й отговори адекватно и тя не бе сигурна, за това и обърна погледа си към него опитвайки се да намери някакви признаци на живот там.



Like the sun that saves the night
Bursting through a darkened sky                
                  soldiers of the light
avatar
-c.fairchild
Fairchild Family
Fairchild Family

Брой мнения : 78
Join date : 29.08.2017

Вижте профила на потребителя http://lost-in-the-shadows.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by Herondale on Нед Сеп 03, 2017 9:48 pm

Джейс извъртя очи, явно Клери го познаваше по-добре от колкото предполагаше в началото, а нещо му подсказваше, че реакцията й всъщност му бе доста позната. Явно наистина загубата на спомени не го бе променила чак толкова. Той последва двете момичета докато не излязоха от някакъв заден вход на ресторанта и останаха сами. Гледката, която след това се разкри пред очите му бе като излязла от някой фантастичен филм. Джейс усети топлотата на ръката на Клери, но бе толкова шокиран от трансформацията, че не успя да отдели поглед от нея, нито да отвърне каквото и да било на червенокоска. Всичко бе толкова объркано, направо с главата надолу - колкото и да искаше да си спомни и да осъзнае, че случващото се не е нищо особено в предвид нещата, които старото му Аз бе виждало - не можеше.
Туко що , пред очите му едно най-обикновено момиче на пръв поглед се бе превърнало в огромен , негостоприемен вълк. Ако Джейс бе обикновен мундан или щеше да припадне или да избяга с писъци, той обаче имаше различни инстинкти, а те не се променяха независимо от спомените - те бяха запомнени от мускулите , от подсъзнание и единственото ,което правеше бе да стои, да гледа  и  в същото време да е готов за атака. Дори не можеше да си обясни мислите, които минаваха през главата му.
След като успя да се съвземе за пореден път днес и след като момичето прие първоначалния си вид той се обърна към Клери, за да отговори на въпроса й.
- И още как . - Погледът му бе объркан, но в същото време дълбоко в себе си съзнаваше , че принадлежеше тук на това място и в това време много повече, от колкото бе принадлежал където и да е в досегашния си мизерен живот.

-Трябва да знам още.. - ръцете му се свиха в юмруци , трябваше да знае кой и защо му бе отнел спомените , искаше да си ги върне, защото съзнаваше колко важни бяха те. Гневът, който винаги се таеше някъде под повърхността му сега кипеше толкова силно, че заплашваше да прелее и да изгори всичко след себе си като вулканична лава. Джейс напрягаше всяка фибра в тялото си, за да сдържи гнева си, макар, че в момента наистина би му олекнала ако удареше нещо. И все пак това нямаше да му даде отговори, нямаше да реши нищо.

-Трябва да ми помогнеш да си спомня..-За пръв път изричаше подобни думи, помощ?! До сега не бе искал ничия помощ, но сега съзнаваше, че не можеше да се справи без нейната. Тя бе ключ към нещо голямо , тя познаваше истинската му същност, знаеше как би действал някогашния Джейс , какъв беше , какво бе вършил , Клери бе единственият му шанс да успее да открие себе си отново, но не знаеше, че реалността никак нямаше да му хареса, че е загубил най-добрият си приятел , че светът е в ръцете на човека, който най-много мрази.
avatar
Herondale
Herondale Family
Herondale Family

Брой мнения : 12
Join date : 30.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by -c.fairchild on Пон Сеп 04, 2017 3:09 am

Усети някаква вълна на облекчение когато Джейс й каза, че сега вече й вярваше само, че тя самата сякаш не си вярваше в момента, не знаеше как можеше да му върне спомените, не стига че Валантай бе объркал всичко и собствения му вид бе пострадал оставайки без руните си, ами и Магнус бе решил да се обърне срещу тях и отне всичките им спомени. Не знаеше, къде ги е скрил, а не можеше да проверява всеки един висш демон един по - един, за да намери къде точно се намираха тези на Джейс, а за това щеше да й трябва и много силен маг, а единствения такъв бе Магнус в момента. 

Как се очакваше да му върне спомените сега? Можеше ли да го накара да си спомни с нещо? А така силно й се искаше точно в този момент от някъде да се появи някоя руна, която просто да му върне това, което му бе отнето, да върне на нея също така, но това не се случваше и я тормозеше вътрешно ровеше и я караше да затваря чувствата си в себе си. 
Преглътна мъчително дори и да му кажеше повече какво щеше да постигне, може би ако започнеше да му дава малко по - малко информация за живота му, която самата тя знаеше щеше да извика нещо в паметта му, но можеше и нищо да не се получи и само да  раздразни и себе си и него.
Но все пак трябваше да започне от някъде.

- Добре, ще ти разкажа повече, но не тук. - заяви му Клери като се обърна и се усмихна извинително на Мая. - Благодаря, за помощта, ние ще тръгваме.    - изобщо не смяташе да връща Джейс в бара все пак не искаше да си навлече още някой проблем с характера му или с характера на някой от тези откачени върколаци..Достатъчни и бяха проблемите, които имаше в момента, но както винаги Клери бе по - умна от онези предатели, които само се опитваха да се доберат до нея.

Червеноската отново нарисува руната във въздуха и отвори портал, никой не трябваше да знае къде действително се криеше тя, единствения , който трябваше да знае бе Люк, но по стечение на обстоятелствата така прекрасния й брат бе разбрал къде се криеше, което въпреки, че й бе помогнал да намери Джейс все още оставяше с едно на ум за него и внимаваше какво и как казва.
- Хайде ще идем на сигурно място, за теб тук може и да е такова.. - но след като се замисли май не бе особено сигурно тук около глутницата. - Но в същност като се замисля, точно тук не е най - сигурното място и за самия теб. - поправи се преди отново да продължи обръщайки се към него. - Ще идем на сигурно място и ще ти кажа всичко, което знам, а и ще измислим начин , как точно да си спомниш. - Клери подаде ръката си към него, чакайки да я поеме, а когато го направи, червенокоската не спираше да мисли, за единственото място на което принципно трябваше да се намира в момента. Само дето тя не можеше да се крие и да се тай в сенките като страхливка. 

В мига, в който влезнаха в портала за секунди си помисли, че бе изпуснала ръката на Джейс, съзнателно изтръпна помисляйки си как можеше да изчезне в забвение, ако наистина това се бе случило, но когато се озоваха в апартамента, в който се криеше, той все още бе там, а Клери несъзнателно стискаше ръката му с всичката сила, която имаше.



Like the sun that saves the night
Bursting through a darkened sky                
                  soldiers of the light
avatar
-c.fairchild
Fairchild Family
Fairchild Family

Брой мнения : 78
Join date : 29.08.2017

Вижте профила на потребителя http://lost-in-the-shadows.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Re: I may not remember you, but it feels like I have known you my whole life.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите